Към средата на 20 век електронните комуникации съществуват вече повече от едно столетие и са реализирани, както в Европа, така и в САЩ. Тези ранни мрежи приемат множество форми и по тях се изпращат само кодирани сигнали. По късно те получават възможността за предаване на глас по кабел.

В началото на 19 век французите разработват първата оптическа телеграфна мрежа, която изпраща информация с поразителна скорост от 20 знака за секунда, а Самюел Морз демонстрира електрическия телеграф, който слага началото на разработката на мрежовите комуникации в САЩ.

В края на 19 век започва изграждане на огромна телефонна мрежа, която към 1960 год. Се превръща в световна комуникационна мрежа.

Телефонната система използва технология с комутиране на вериги, при която се изгражда верига или виртуална пътека при всяко свързване на един телефон с друг.  Тази технология е подходяща за предаването на глас, защото звуците се пренасят по кабела с относително постоянна скорост и всичките сигнали се предават по тази верига през цялата продължителност на сесията. Ако връзката прекъсне и я установите отново, може да бъде използвана друга верига и пътят няма да е непременно същият. Това обяснява защо в едни случаи имаме ясна връзка, а в други пълна с шумове. Тази технология не е подходяща за трансфер на компютърни данни, които притежават тенденцията да бъдат изпращани на отделни пакети, т.е. периодите на висока активност са разделени с интервали на ниска активност или липса на активност.

През 60-те години правителството на САЩ се заинтересува от разработването на компютърна мрежа, която би позволила на военните системи и образователните институции да комуникират едни с други. Изискванията са мрежата да бъде устойчива и надеждна и с достатъчен резерв, така че да може да оцелее при ядрена война.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Националната физическа лаборатория във Великобритания (NPL) изобретяват нова технология наречена комутиране на пакети (packet switching). В мрежата с комутиране на пакети не се изгражда една постоянна връзка за цялото време на предаването. Всеки отделен пакет от данни може да пътува по различен път, макар че всички пристигат до едно и също местоназначение.  Комуникациите от различни източници могат да споделят едсна и съща линия, вместо линията да бъде заделяна специално за една комуникация от едно крайно устройство до друго, за цялото времетраене на сесията.

Пример за комутиране на верига – група туристи пътува от Търново  за Видин  в един автобус, влак по определен маршрут и достига крайната цел. При комутирането на пакети групата може да се раздели на пътуващи туристи с отделни автомобили, по отделни маршрути и пак достигащи крайната цел.

         Началото на първата компютърна мрежа с комутиране на пакети е поставено в края на 60-те год. под покровителството но министерство на отбараната на САЩ и е наречена  ARPAnet (Advanced Research Projects Agency network). Първия възел или точка на свързване към ARPAnet е през 1969 г. Само за три години, тя се разпростира през целите САЩ , а две години по - късно достига и Европа.

         С нарастването на мрежата тя бива разделена на две части. Военните наричат своята част от интермрежата Milnet, а ARPAnet се използва за описание на частта от мрежата, която свързва иследователските и университетските сайтове. През 80-те години се заменя от други мрежи, разраства се и днес е това което наричаме Интернет.

blog-37

blog-20